Директория за статии - OneBG

Елизабет Батори e графиня на Трансилвания, вампир: Родена 1560 година и умира на 21 Август, 1614 година.

За да подобри своята външност и също така за да поддържа увяхващата си младост и жизненост, тя изколва над 600 невинни млади момичета в нейното малко планинско княжество.

Благородната фамилия Батори очистила се от властта на рода Хум Гуткелд, който поддържал със сила широки области на изток от централна Европа (сега известни като Полша, Унгария, Словакия и Румъния) се появяват да приемат роля за временно издигане през първата половина на 13-ти век. Изоставили племенните си корени, те приемат името на едно от своите имения (Батор означава "храбър") за свое фамилно име. Силата им се разраства и достига своя зенит към средата на 16-ти век, запада и повяхва изцяло през 1658 г. Велики крале, принцове, членове на съдийството, както и притежатели на черковни и граждански постове се срещат сред редиците на Батори.

Приемането на благородно име не променя основните семейни предпочитания и отношенията с по слабите родове, и за да се спрат опитите за изкачване на другите родове се сключват няколко значителни брака в самата фамилия Батори, от която практика възникват някои проблеми в последствие. За нещастие, освен тези "обикновени проблеми" възникват и някои усложнения (именно отвратителна психоза) както и появата на някои "лоши гени", прочутата и садистична Ерзебет е най-известна сред тях.

В интерес на истината, тя е била достатъчно зла за да можем да я разпознаем като един от вампирите вдъхновили по-късно Брам Стокър да напише легендата за Дракула, но за разликата от историята на Стокър, тя е реална.

Необичайно за някой с нейния социален статус, тя била способно и енергично дете. Издигната като Унгарска кралска особа, още като млада девойка тя била доста красива; Изтънчена, нежна и деликатна, висока за своето време, личността и не се развива случайно. От нейна гледна точка най-изключителната и черта бил изтънченият й и гладък като крем вид. Макар повечето хора да не били чак толкова впечатлени от нейната по скоро обикновена кожа, често я засипвали с похвали понеже знаели кое е най-добро за тях самите, тъй като Ерзебет не приемала половинчати похвали, освен това била доста отмъстителна.

Тя била едва 15 годишна когато била омъжена по политически причина за груб войник, макар и с аристократично потекло и маниери. Поради брака си тя става господарка на замъка на Чейт, домът на съпруга й, разположен дълбоко в Карпатските планини, сега централна Румъния, по късно известни като Трансилвания. Разположен в близост до оживен търговски център замъка бил заобиколен от малки селца и разлати селскостопански земи, осеяни с назъбените оголени скали на Карпатите.

Докато живописната картина обгърнала пасторалните планински поля, лъкатушни каменни стени, чудати вили, няколко спокойни кафяви крави, и кози с дрънчащи звънци около вратовете тичащи след пилците, животът тук бил спокоен. Замъкът бил типичен за своето време и място: студен, сивокафяв, мрачен, влажен, тъмен; съвсем различен от удобните, приветливи къщурки на селяните под тях.

Докато съпругът и задоволявал войнишките си страсти в най-различни кампании, за Елизабет - която не желаела да прекарва времето си навън с грубите селяни ровещи в калта - животът станал досаден и скучен за твърде кратко време. Като енергичен тийнейджър, макар и с опит в живота, тя се съсредоточила в откриването на нови удоволствия които да запълват дните й.

Вкусовете и били със странни наклонности, и затова тя започнала да събира около себе си (при все че финансовите и ресурси били почти неограничени) все повече хора със странни и зловещи умения. На тези които приемала в своето обкръжение, давала обширно жилище, като обръщала на всеки специално внимание за нуждите и интересите му. Повечето сред тях претендирали да бъдат вещици, магъосници, пророци, чародеи, алхимици и всякакви други практикуващи и изповядващи най-извратени идеи за съюз с дявола, твърде отвратителни за описание дори в история като тази. Те я научили на своите занаяти в най-дребни детайли и тя била омаяна. Но за Елизабет просто да изучи тези ужаси не било достатъчно.

Войната през 16-ти век била безмилостна. По време на свирепите битки с турците и докато се опитвал да измъкне информация от пленниците съпругът на Елизабет се научил на ужасяваща изобретателност в мъченията: добре сглобени нагорещени изглеждащи като нокти клещи, оформяне на втърдено сребро, което закрепено към здрав бич, разкъсва и съдира плътта по такъв гнусен начин че дори и той, жестокият човек, бил погнусен и захвърлил това устройство в своя замък, когато се връщал от поредния героичен набег.

Елизабет не била сама в своите "необичайни" интереси. Осведомена за странните увлечения на Елизабет и развеселена от тях, нейната леля я въвела в удоволствията от бичуването (наложено върху други разбира се), вкус който Елизабет бързо усвоила. Снабдена с ужасяващите сребърни нокти на съпруга си, тя обилно задоволявала страстта си през дългите самотни часове, бичувайки окаяните нещастници попаднали в тъмниците на замъка и. Колкото по силни били крясъците и по обилно течала кръвта, толкова по-силно и оргазмично било удоволствието и. Тя предпочитала да бичува избраните "субекти" фронтално, а не откъм гърба, не само заради по добрите възможност за нанасяне на поражения но и за да може да се наслаждава на изписаната по лицето на жертвата и болка и ужас от жестоката им съдба.

Съпругът и умира през 1604 (някои казват 1602) от множество прободни рани причинени му от проститутка в Букурещ, на която не платил. Елизабет незабавно се замечтала за любовник, който да го замени, тъй като и без това никога не се е интересувала от него - дотолкова за траура й. Обаче огледалото показвало, че удовлетворяването на скверните и страсти, с течение на времето, оказало влияние върху външността й. Ангелският й вид вече повяхнал и започнал да се отдалечава от съвършенството: вече била навършила 43. Но желанието й за любовник не изчезнало; вътре в нея гневът и бушувал, приклинайки времето.

Такова просто нещо като нов съпруг вече не било актуално за нея, било просто детайл. С наследеното от съпруга й богатство, много високопоставени мъже започнали да намирисват лесна възможност за бързо издигане и забогатяване чрез името Батори; да я спечелят и след това да я елиминират. Също така тя била следващата, по родствена линия кандидат за Крал на Полша, а тя наистина искала работата. Тази привидна аномалия била възможна в тогавашният управленчески строй, и предаването на властта в ръцете на жена не било никаква политическа тежест. В същото време тя била значително по-образована от останалите високопоставени членове на обществото около нея, можела да чете и да пише на 4 езика, докато принцът на Трансилвания бил неграмотен грубиян (който се къпел редовно - на всеки свой рожден ден).

Поддържането на нейната младост и жизненост станали главна цел за развитието и постигането на този план; абсолютното и свещено право да използва силите които разбирала било нейно и било съществено за постигане на всичко към което се стремяла. Суета, сексуални желания, стремеж към политическа власт, всичко било смесено и съединено в една централна първична страст. Ако загубела младостта си, щяла да загуби всичко.

Настроението и все повече се влошавало и един ден, когато била ударена по погрешка от една своя прислужница, по ръцете и се стекла кръв след като заострените и нокти се сключили около врата на момичето. Раната била достатъчно дълбока и сериозна така че кожата на Елизабет се напоила с кръвта. По късно Елизабет била напълно сигурна, че тази част от кожата й върху която попаднала кръвта на момичето, изглеждала някак си по-свежа, по-млада, по-гладка и гъвкава.

Тя Веднага отишла и се консултирала с нейните алхимиците за това странно явление. Те, разбира се, се наслаждавали на нейното гостоприемство и покровителство и не желаели да я разочароват, така че, сполучливо извадили на бял свят история от преди много много години за далечно място където кръвта на млада девица оказа същият ефект върху стар благородник на добър външен вид и изяществп.

С такова ясно доказателство подръка, Елизабет била вече напълно убедена в невероятното си откритие; начин за възтановяване и запазване на младостта й завинаги.. или поне докато получи това което желае. Съветът на нейният "консултант по красотата", жена на име Катарина, се съгласила, че умното й предположение звучи повече от сигурно.

Елизабет заключила, че след като малко е добре, много ще е значително по-добре; тя твърдо вярвала в това, че ако се къпе в кръвта на млади девици - а в случай, че са особено красиви, да я пие - ще бъде величествено красива и силна отново.

От години, най-доверен помощник на Елизабет в задоволяване на различните й тайни удоволствия била Дороти Сантез. Сега, с нея и останалите "вещици" за помощници, Елизабет скитала из околността, ловувайки подходящи девствени девойки като суровина за изпълняване на трудното й начинание.

Когато се връщали в замъка, всяко младо момиче било окачено, живо и голо, с главата надолу с вериги увити около глезените. Гърлата им били разкъсвани за да може всичката им кръв да се оттече надолу за банята на Елизабет, да бъде събрана докато младото тяло е все още горещо и изсипана в сгъстен лепкав тъмночервен басейн.

И понякога, откривали наистина прекрасно младо момиче. Като специално угощение Елизабет пиела детска кръв: отначалото от златна колба, а в последствие, когато жаждата й се увеличила, направо от извора, докато гърчещото окачено тяло постепенно избледнявало.

Макар да държала настрана своите политически врагове, след продължилото пет години начинание, тя започнала да осъзнава, че кръвта на селските момичета, оказвал твърде малък ефект върху качеството на кожата й. Очевидно тази кръв била некачествена и тя се нуждаела от кръв с по-високо качество.

В началото на 17-ти век в Трансилвания, родителите от благородно потекло и социално положение, желаели дъщерите им да бъдат образовани в подходящи обществени привички и етикети, така че да могат да приемат добри връзки, когато узреят. Ето го и удобният случай.

През 1609-та година, Елизабет основава академия в своя замък, предлагайки да вземе 25 момичета едновременно от благородни фамилии и правилно да завърши тяхното образование. И действително, образоването им завършило.

Подпомогната от Дороти Сантез (също така известна като грациозният дребосък "Дорка") тези клети ученички били изконсумирани по абсолютно същият зверски начин, както и изстрадалите селски момичета преди тях. Това било твърде лесно, и за първи път в своята ужасяваща кариера Елизабет станала невнимателна. По време на безумната и похот, четири изцедени тела били захвърлени извън стените на замъка.

Грешката била открита твърде късно, защото селяните вече били видели, събрали и започнали да разпознават момичетата. Не било трудно да свържат това с изчезването на всички тези млади момичета; тайната била разкрита.

Разказите за този ужас се разпространили бързо и съвсем скоро стигнали и до Унгарския Император, Матиас II, който незабавно заповядал графинята да бъде изправена на публичен съд. Но нейният благороднически ранг не позволявал тя да бъде арестувана. Но парламентът вече бил издал закон който можел да отмени тази привилегия (за да не би да успее да се изплъзне от ръцете им) и Елизабет била заловена преди официалният слух през 1610 г. Интересно, но изглежда властта не проявявала никакво внимание към тези случаи, когато цели на Елизабет за кървавите си удоволствия, били само момичета от селски произход, в продължение на пет години.

По последно преброяване, над 600 момичета били изчезнали безследно; Елизабет не признала нищо. Дорка и нейните вещици били изгорени живи, но Графинята заради благородническия си произход, не можело да бъде екзекутирана. Катарани, някак си била приета като друга жертва и била освободена.

Така, Елизабет била прокълната и обречена на смърт, макар и оставена жива. Зазидана в миниатюрно помещение на нейният замък - без никога да бъде пусната навън - тя умира четири години по-късно.

Елизабет никога не произнесла нито дума за съжаление или разкаяние.