Директория за статии - OneBG

През зимата на 1436-37 Влад-старши е провъзгласен за княз на Влахия и младият принц прекарва следващите шест години в неговия дворец в столицата Търговище. Той е само на единайсет, когато баща му е принуден да го изпрати, заедно с по-малкия си син Раду, като заложник на султан Мурад ІІ. Униженията, на които е подложен там, изглежда са причина за особения характер, необузданите прояви на невероятна жестокост, както и за искрената му омраза към турците. Така или иначе, през 1448 Влад Тепеш напуска Одрин за да заеме престола на своя баща (станал жертва на заговор, подклаждан от полско-унгарския крал Владислав ІІ) и на по-големия си брат Мирча, управлявал в продължение на само няколко месеца.

Опитът да проникне в Търговище с помощта на отряд турска кавалерия, даден му от Мустафа Хасан паша обаче пропада, след като 17-годишният принц е разбит на бойното поле от друг претендент за трона, подкрепян от унгарския крал. Следват цели осем години на кървави междуособици докато през 1456 Влад Тепеш, по онова време вече известен като “Дракула”, успява да убие съперника си, поставяйки началото на второто си царуване във Влашко.

Естествено, малко след влизането в Търговище се заема да отмъсти за смъртта на баща си и своя брат Мирча. Навръх Великден, през 1459, петстотин болярски семейства, участвали в заговора са арестувани. Всички възрастни мъже са набити на кол, а останалите - заставени да изминат пеша осемдесеткилометровото разстояние до градчето Поенари, като по пътя са подложени на невероятни мъчения. По заповед на Тепеш оцелелите участват във възстановяването на едно старо укрепление на рицарите-тамплиери на река Арджеш, остатъците от което и днес са наричани от местните жители “Замъкът на Дракула”.

Сред западните историци Влад Тепеш е известен като

Един от най-жестоките влашки владетели

Било съвсем обичайно да нарежда противниците му да бъдат одирани, сварявани, разчленявани, ослепявани, душени, горени или погребвани живи. Когато бил в по-добро настроение пък нареждал да им бъдат отрязвани ушите, носовете или езиците. Но повече от всичко предпочитал набиването на кол, откъдето идва и другият му прякор “Тепеш”. Дори сред турците Дракула бил повече известен като “Казъоглу бей” (т.е. “князът, който набива на кол”). За румънските изследователи обаче, Влад Тепеш е преди всичко изразител на “румънския протонационализъм”, тъй като, според тях, жестокостите му били насочени срещу “болярския сепаратизъм, чуждестранната търговска конкуренция, и турските завоеватели”. Така през 1457, 1459 и 1460 Дракула заповядал да бъдат набити на кол всички саксонски търговци в княжеството му, обвинени, че не спазват наложените от него закони, докарвайки до фалит влашките си “колеги”.

Има много истории, илюстриращи житейската философия на Влад Тепеш Дракула. Знае се например, че е бил особено чувствителен към наложените от него представи за честност и ред в държавата. Почти всяко престъпление, от измама или кражба до убийство, се наказвало с набиване на кол. Казват, че след като няколко години въвеждал ред по този начин, Дракула заповядал да поставят на централния площад в столицата Търговище голям златен съд, от който можел да пие вода всеки минувач. Според историците, съдът си останал там до края на царуването му, без някой да се изкуши и го открадне. Князът, освен това, много държал всичките му поданици да работят. Веднъж устроил голям благотворителен пир за просяци, скитници и сакати от цяла Влахия, след който залата, където се събрали всички, била обградена от княжеската охрана и запалена. Никой не оцелял.

В началото на 1462 Влад започнал мощна военна кампания срещу турците по цялото долно течение на Дунав -изключително рисковано мероприятие предвид огромното превъзходство на армиите на султан Мехмед ІІ Завоевателя. Въпреки това, през цялата година, Дракула жънел победа след победа. За да се реваншира, султанът минал Дунава с огромна армия, насочвайки се към Търговище. Неспособен да се противопостави открито на многократно превъзхождащите го турци, Влад бавно отстъпвал към столицата, оставяйки след себе си само пепелища и отровени кладенци. Наближавайки Търговище, пред очите на смаяните нашественици се открила

Ужасяваща гледка

– цялото поле пред града било покрито с останките от набитите на кол повече от 20 000 турски заложници и пленници. Дори и най-коравосърдечните бойци от султанската армия, участвали преди това в щурма на Константинопол, били потресени, а самият Мехмед ІІ моментално заповядал отстъпление.

Оттам нататък войната срещу Дракула продължила с други средства. В играта бил включен по-малкият му брат Раду, фаворит на султана, който дотогава живеел в турската столица. Начело на многобройни турски отряди и присъединили се към тях влашки боляри Раду принудил Влад Тепеш да се укрие в крепостта си на река Арджеш, която скоро била обсадена. Според легендата, за да не попадне в ръцете на турците жената на Дракула се хвърлила от бойниците във водите на Арджеш (сцена, пресъздадена столетия по-късно във филма на Френсис Форд Копола за карпатския вампир). Самият Влад обаче успял да се измъкне от ръцете на брат си и, с помощта на местни селяни, стигнал до Трансилвания, където поискал подкрепа от унгарския крал Матияш Корвин. Но, вместо помощ, кралят заповядал да го арестуват, така че Дракула прекарал следващите няколко години като негов затворник във Вишеград. Все пак, по-късно той не само успява да се измъкне от унгарски плен, но и след поредица от кървави сражения, още веднъж да заеме трона на Влахия през 1475. Според повечето историци, Дракула е убит от собствените си боляри по време на поредна битка с турците през декември следващата година.

Дълго време беше загадка, защо Брем Стоукър избира тъкмо този средновековен влашки владетел за прототип на своя прочут герой. Напоследък обаче стана ясно, че сред близките приятели на писателя е бил и професорът от Университета в Будапеща Херман Вамбергер, който би могъл да му даде нужната информация за Влад Тепеш. За това говорят и публикуваните наскоро изследвания на д-р Ейбрахъм Ван Хилзинг, според който Вамбергер действително се е интересувал от живота на истинския Дракула. Впрочем, самият Стоукър споменава, че е използвал при създаването на прочутия си роман както народни предания от Трансилвания, така и исторически извори, а и някои собствени преживелици. Между другото, сред саксонските заселници в Трансилвания, чиито прадеди били смъртни врагове на “Карпатския Дракон”, легендите за жестокостите на Влад се съхраняват чак до началото на ХХ-ти век. При това те са смятали, че прозвището “Дракул” не означава “дракон”, а просто “дявол”. Възможно е тъкмо в това преплитане на двете значения на думата в румънския език да се крие и истинското обяснение за връзката между Влад Тепеш и графа-вампир от романите и преданията.