Директория за статии - OneBG

Битовата пещ отдавна е загубила основното си предназначение – изпичане на хляб. Тук-там са се запазили все още стари пещи, в които майстори хлебари произвеждат вкусен ръчен хляб. Срещу скромна сума изпичат и месо. Но поради трудоемкостта на занаята са обречени на изчезване. През последните десетина години все повече финансово състоятелни българи предпочитат да изградят подобни съоръжения в домовете или дворовете си. Днес пещите се използват основно и единствено за приготвяне на месо. Затова много удачно се комбинират със скара. Но за да се направи такова съоръжение, са необходими много условия. И финансови, и материални. На следващите редове ще обърнем внимание само на някои технически особености и на грешки, които се допускат при изграждането им.
Пещ и огнище за скара се изграждат монолитно. От метал се изработват само вратичката на пещта и скарата. Коминът за тях е също монолитен. Това трябва да се има предвид, защото общият им товар е голям и това налага да се направят здрави фундаменти под тях. Ако са на терен, дълбочината на фундиране трябва да бъде 70-80 см заради зоната на замръзване на почвата. В сграда - конструкцията трябва да позволява подобно натоварване.

Разполагането едно спрямо друго на пещта и огнището е взависимост от мястото. При по-голямо пространство пещта се ситуира отстрани на огнището, със самостоятелен отвор и комин. По-икономичното и стегнато решение обаче е, когато отворът на пещта е в гърба или в страничната стена на камината.Така се пести място и се използва един комин. Особености по огнището няма. Поне не е нещо различно от камина. Само трябва да се прави сметка дали ще се ползва само за скара, или ще бъде и камина. В първия случай височината е по-голяма – до 85-90 см. А когато се иска огнището да бъде и камина, за да се ползва удобно, се разполага на височина 30-40 см. Най-трудната и важна част е изработването на пещта. Тук се правят най-много грешки. Работата ґ е цикличен процес – нагряване, изстиване. Печенето се осъществява с акумулираната топлина в дъното и стените. Оттук се прави и простият извод, че те трябва да бъдат максимално монолитни и изпълнени с материали, които освен че са огнеустойчиви, трябва и да могат да акумулират и отдават топлината от огъня.
Преди, в миналото, материалът е бил кал, но днес се използват шамотни огнеупорни тухли. За да се постигне висока акумулация на топлина, под дъното обемът се пълни с пясък. Дебелината на пласта е около 50 см. В него може да се разбъркат 3-4 кг готварска сол – за антисептично действие. Масово се допуска грешката, че не се прави масивно дъно. При тънки стени и дъно не е възможно да се натрупа достатъчна топлина за изпичане. Другият важен извод, който се налага от функционирането на пещта, е, че трябва да се запази максимално натрупаната топлина. Това се постига с топлоизолация. Най-подходящата е минералната вата. Тя издържа на толина и същевременно позволява на стените да дишат. Дебелината на слоя трябва да бъде 8-12 см. Липсата й води до бързо охлаждане на фурната и недоизпичане на печивото.

След като работата е свършена и майсторът си е тръгнал по живо, по здраво, трябва да се изчака около месец, за да изсъхне добре зидарията, преди да се запали първият огън. Първоначално се започва с по-слаб огън. През няколко дни се пали отново. При всеки следващ път огънят се засилва. След петия-шестия път може да се прави същинското опалване на фурната. То се прави в продължениа на 2-2,5 часа. Времето е различно за различните пещи. Дали е готова се познава по цвета на стените. Щом побелеят, значи може да се пристъпи към печене. Обикновено жарта се изважда навън и се слага тавата с месото. Технологията на процеса е много интересна, но е тема за друг разговор. Режимът на експлоатация на съоръжението се усвоява с времето.

Първите няколко опита обикновенно са неуспешни. Затова не канете гости. Ще си спестите немалко иронични подмятания. Не бива обаче да се обезкуражавате. Удоволствието, което ще изпитате някой ден от добре приготвеното агънце, ще ви накара да забравите всички усилия. И тогава ще разберете, че инвестицията си е заслужавала.