Директория за статии - OneBG

ВЛИЗА ПЯСЪЧЕН ЧОВЕК

Кажи молитвите си, мъничко дете
и не забравяй, моето момче,
всички в тях да споменеш!

На топло под завивките иди
и от грях се опази,
идва пясъчен човек.

Спи с едно отворено око,
възглавницата стискай здраво!

Изход - светлина,
излизаме в нощта,
хвани ме за ръка,
навън в незнайната земя.

Нещо става, светлините загаси,
в мрака те спохождат мисли зли,
и не са те снежнобели

Война сънуваш и лъжа,
драконов огън в нощта,
и разни хапещи неща.

Лягам аз, сега да спя,
моля Бог да пази моята душа,
ако смърт постигне ме, докато спя,
моля Бог да вземе моята душа!

Тихо, малкия, не казвай нито дума,
няма значение този шум, що чуваш,
това е само звярът под твоето легло,
в гърдероба ти, в главата - чудовището зло.

Изход - светлина,
излизаме в нощта,
зрънце пясък във ръка.

Изход - светлина,
излизаме в нощта,
хвани ме за ръка,
навън в незнайната земя.



НЕПРИЯТНО НО Е ТАКА

Хей,
аз съм твоят живот,
аз съм този, който там те води.
Хей,
аз съм твоя живот,
аз съм този, на който му пука за теб.
Те,
те те предават,
аз съм единственият ти приятел сега.
Те,
те ще те предадат,
аз завинаги съм тук.

Аз съм мечтата ти,
истина си, знаеш
аз съм очите ти,
когато трябва да крадеш,
аз съм болката ти,
когато да чустваш не можеш.
Тъжно, но е така.
Аз съм мечтата ти,
разум заблуден,
аз съм очите ти,
когато си отдалечен,
аз съм болката ти,
когато връщаш се при мен.
Знаеш, че е тъжно, но но е така.

Ти,
ти си маската ми,
ти си подслона, домът ми.
Ти,
ти си маската ми,
ти си този, който се срамува.
Давай,
работата ми свърши,
мръсната ми работа свърши!
Давай,
задължението ми изпълни,
ти си този, който ще винят!

Омраза,
аз съм омраза,
аз съм омраза, когато искаш любов.
Плати,
плати цената,
да платиш за нищо е честно.
Хей,
аз съм твоят живот,
аз съм този, който водеше те там.
Хей,
аз съм твоя живот,
и не ми пука повече за теб.

Аз съм мечтата ти,
истина си, знаеш
аз съм очите ти,
когато трябва да крадеш,
аз съм болката ти,
когато да чустваш не можеш.
Тъжно, но е така.
Аз съм истината,
сипеща лъжи,
аз съм мотивът твой,
желязното алиби,
в тебе съм,
отвори очи,
Аз съм ти,

Тъжно, но е така.



ПО - ЩАСТЛИВ ОТ ТЕБ

Стига вече!

Глупостите излизат от устата ти отново,
промяна няма, мозъкът ти още пълен със отрова.
Шепне се около теб, не чуваш ли това?
За тебе трябва да е тревогата сега!
Кой си ти? Къде си бил? От къде си?
Клюки горят на върха на езика ти.
Лъжеш много, сам вярваш си дори.
Не ме съди, за да не осъдиш себе си.

По - щастлив от теб
Ти си
По - щастлив от теб
Ти си
Ти не знаеш

Виж себе си, преди да ме осъдиш!
Не можеш ли да намериш нещо по - добро да правиш?
Соча ти с пръст, бавно, за да разбереш това,
арогантност и очуждение, заедно вървят.
Не е важно кой си, а това кого познаваш.
Другите съдби на основата на твоята градиш.
Изгорени мостовете си ти пак построи!
Не ме съди, за да не осъдиш себе си!



НЕПРОСТИМОТО

Нова кръв по таз земя се плисва
и бързо сивотата я подтиска,
сред вечния позор, изпълнен с болка,
момчето учи правилата на живота.
С времето детето главата си прекланя,
но грешка е това, момчето знае плана,
Лишен от мислите си лесно,
младежът страда, страда вечно.
Във себе си заклева се дори,
никога, от този ден в безкрая
волята му те ще изпълняват.

Какво съм чусвал,
какво съм разбрал?
Никога не погледнах в това, което знам.
Никога не съм бил,
Нищо ли не съм видял?
Реалност друга никога не съм познал.

Какво съм чусвал,
какво съм разбрал?
Никога не погледнах в това, което знам.
Никога свободен,
Никога ли не съм бил?
Та това е непростимо!

Съдбите си те посвещават,
на него целите ги дават,
иска той с тях да се сдобри,
но горчевината все стои.
През живота си безкраен той,
война е водил, вечен бой,
не може в битка като тази да се победи,
виждат, уморен, безволев той стои.
Старецът приготвя се дори,
да се спусне в мрака пуст под нас,
този старец тук, това съм аз!

Никога свободен,
Никога ли не съм бил?
Та това е непростимо!

Ти мене означаваш,
а тебе означавам аз.
Та това е непростимо!

Никога свободен,
Никога ли не съм бил?
Та това е непростимо!

Ти мене означаваш,
а тебе означавам аз.
Та това е непростимо!



КЪДЕТО И ДА СКИТАМ

...и невеста моя пътя става,
лишавам се от всичко, гордостта остава,
на нея само аз се доверявам,
напълно тя ме удоволетворява.
Всичко от което се нуждая - тя ми дава.

...и с прах във гърлото жадувам,
знание единствено купувам,
с вас, със робите се аз сбогувам.
Скитник, заблуден, номад, вагабонт,
както искаш ти ме наречи!

Но ще бъда аз когато искам,
ще казвам аз каквото искам,
ще се определям както искам.
Където и да скитам, аз не се тревожа,
домът е там, къде глава положа.

...и в кралски трон земята се превръща,
непознатото с ласка ми отвръща,
под звездите съм израстнал, знам,
един съм, да, но никога и сам.
Така е, никого не питам.

...и ограниченията ви познавам,
печеля, защото нищо аз не притежавам,
пътя - мое царство управлявам.
Скитник, заблуден, номад, вагабонт,
както искаш ти ме наречи!

Но ще бъда аз когато искам,
ще казвам аз каквото искам,
за нищо няма да ми пука, ако искам,
Където и да скитам, аз не се тревожа,
домът е там,къде глава положа.

Но ще бъда аз когато искам,
свободен съм да казвам какво искам,
ще намеря аз каквото искам,
Където и да скитам, аз не се тревожа,
домът е там, къде глава положа.

И на камък знака, дълбоко е изписан,
тялото ми легнало е, но още, още скитам.

Където и да скитам...



НЕ МЕ ПОТЪПКВАЙ

Свобода или смърт, това, що казваме тъй гордо.
Веднъж провокирана, мята се опашката й бързо.
Никога не атакува, никога, но веднъж това започва...
Никога не се предава, зъбите на гнева показва.

Не ме потъпквай!

Да бъде! Никога вече потъпкана!
Ако искаш мир, готви се за война!
Да бъде! Открий резултата!
Тук съм отново с думите, които вечно ще чуваш!

Не ме потъпквай!

Обичай я или я остави, тя хапе смъртоносно.
Бърз езикът син, раздвоен като светкавица мощна.
Ярко тя блести, винаги за теб внимава.
Очите, те са винаги отворени, на бдителността емблема.

Да бъде! Никога вече потъпкана!
Ако искаш мир, готви се за война!

Свобода или смърт, това, що казваме тъй гордо.
Веднъж провокирана, мята се опашката й бързо.



ПРЕЗ НИКОГА

Всичко това е, беше и ще бъде,
голяма е вселената, за да се обхванеш.
Време и пространството безкрайни,
обезпокояващи мисли, висящи въпроси,
ограничени възприатия човешки.

В бързината как да критикуваш,
задължен да оцелееш,
гладуваш, жив за да останеш.

Всичко това е,
винаги,
винаги е било,
ще бъде винаги.
Вие се.
Торнадо.
През Никога.

В мрак, миналото пред очите ни ще мине,
истината търсим, където и да е.
Гледаме нагоре към бриза на небесата,
на пътешествие, значение, причина,
от къде сме дошли, от къде е Земята.

Сами в семейството на Слънцето,
съдник наш е любопитството,
нашия дом - третият камък на Слънцето.

Ето, през никога, трябва да вървим.
Ето, през никога, навънка ний седим.
На ръба на вечността, трябва да вървим.
Ето, през Никога,
сега Никога идва.

Всичко това е,
винаги,
винаги е било,
ще бъде винаги.
Кои се ние?
Питай завинаги!
Вие се.
Торнадо.
През Никога.

Никога!



НИЩО ДРУГО НЯМА ЗНАЧЕНИЕ

Толкова близо, какво от това, дори далеч да е,
не може повече да бъде от моето сърце,
вярваме завинаги в това, което сме
и нищо друго няма значение.

Никога не съм бил така открит,
Животът е наш, живеем го по своя начин,
Тези думи аз не казах, няма начин
и нищо друго няма значение.

Доверие търся и във теб намирам,
всеки ден за нас нещо ново откривам,
различни гледки навсякъде разкривам,
и нищо друго няма значение.

Не ме интересува, това което правят.
Не ме интересува, това което знаят.
Но аз знам...

Толкова близо, какво от това, дори далеч да е,
не може повече да бъде от моето сърце,
вярваме завинаги в това, което сме
и нищо друго няма значение.

Не ме интересува, това което правят.
Не ме интересува, това което знаят.
Но аз знам...

Никога не съм бил така открит,
Животът е наш, живеем го по своя начин,
Тези думи аз не казах, няма начин
и нищо друго няма значение.

Доверие търся и във теб намирам,
всеки ден за нас нещо ново откривам,
различни гледки навсякъде разкривам,
и нищо друго няма значение.

Не ме интересува, това което казват.
Не ме интересуват, игрите що играят.
Не ме интересува, това което правят.
Не ме интересува, това което знаят.
И аз знам...

Толкова близо, какво от това, дори далеч да е,
не може повече да бъде от моето сърце,
вярваме завинаги в това, което сме.
Не, нищо друго няма значение.



ЗА ВЪЛК И ЧОВЕК

Из утринна мъгла на лов излязъл,
От утринна мъгла съм произлязъл,
Ловувам,
значи съществувам,
жъна из простора,
заблудено агне вземам, внимавайте хора!

Из утринна мъгла на лов излязъл,
От утринна мъгла съм произлязъл,
Ние се променяме,
със земята пулсираме,
цяла глутница една,
ти спиш, а бродим ний по таз земя!

Форма променена. Вятърът вие.
Форма променена. Съществуваме ние.
Почуствай тази бързина. Ясни всички сетива.
Подаръкът на таз Земя:
На живота смисъла!

Сред звездите ярки пълна е луната,
въздухът е леден - студен като стомана.
Променяме се,
вятърът зове ни,
стахът ще опознаеш,
вече късно е, а ти дори не знаеш.

Чуствам промяна.
Връщам се в по - добрите дни.
Изправена косата на моя врат стои.
Дивото е пазителят на този свят.
Потърси вълка в себе си!

Форма променена. Вятърът вие.
Форма променена. Съществуваме ние.
Почуствай тази бързина. Ясни всички сетива.
Подаръкът на таз Земя:
Смисъла за човека и вълка!



ПРОВАЛИЛИЯ СЕ БОГ

Гордост вземаш,
гордост чустваш,
гордостта на колене която чустваш.

Не думата,
не любовта,
не, мислите ти грозни са лъжа.

Храни се,
расте,
с облаци покрива цялото небе.

Измама,
измамваш,
измама е товa, в което вярваш.

Виждам вяра в твоите очи.
Никога не чул обезкуражаващи лъжи.
Чувам вяра в твоите сълзи.
Нарушено обещание, измяна.
Кървави нокти. Ръката на лечителя я няма.
Следвай провалилия се Бог!

Намери мира,
намери речта,
намери утъпкана пътека в пътя.

Доверие ти даде,
дете за да спасиш,
остави го и то студено в гроба да лежи.

Храни се,
расте,
с облаци покрива цялото небе.

Измама,
измамваш,
измама е това, в което вярваш.

Виждам вяра в твоите очи.
Никога не чул обезукуражаващи лъжи.
Чувам вяра в твоите сълзи.
Нарушено обещание, измяна.
Кървави нокти. Ръката на лечителя я няма.
Следвай провалилия се Бог!

Виждам вяра в твоите очи.
Нарушено обещание, измяна.
Кървави нокти. Ръката на лечителя я няма.
Следвай провалилия се Бог!

Гордост вземаш,
гордост чустваш,
гордостта на колене която чустваш.

Доверие ти даде,
дете за да спасиш,
остави го и то студено в гроба да лежи.

Виждам вяра в твоите очи.
Никога не чул обезукуражаващи лъжи.
Чувам вяра в твоите сълзи.
Нарушено обещание, измяна.
Кървави нокти. Ръката на лечителя я няма.
Следвай провалилия се Бог!



ПРИЯТЕЛЮ МОЙ В НЕЩАСТИЕ

Ти просто там стоеше и викаше,
страхувайки се, че никой не те слуша.
Казват, празнотата - тя звук свой няма,
твоят собствен глас трябва да те утешава.
Чувайки само това, което искаш да чуеш,
и знаейки само това, което си чул.

Ти ... ти си задушен от трагедия,
а искаш да спасиш света!

Нещастие,
струва ти се, че тежестта на света,
трябва да е на твоите рамене.
Нещастие,
животът е много повече от това злощастие,
приателю мой в нещастие.

Още стоеше там и викаше,
думите, които казваш за никой не са важни.
Приятелю, преди да заглъхне гласът ти,
забавлението за едни е ад за други.
Тези времена са изпратени душите на хората за да изпитат,
но със света наоколо нещо не е както трябва.

Ти ... ти ще понесеш всичко сам,
запомни - нещастието компания обича.

Ти просто там стоеше и викаше,
приателю мой в нещастие.



СТРАДАНИЕ ОТВЪТРЕ

Достигаш нещо, което трябва да чустваш,
а се вкопчваш в това, що за истина приемаш.

Ритане на мъртво тяло харесваш,
благодарността си да изкажеш ти не можеш,
Толкова много неща не искаш да сториш.
Какво има? Какво има да губиш?
Какво, по дяволите?
Какво мислиш, че ще намериш?

Лицемер!
Скука в скучния си ум ще настаниш.

Страдание отвътре ... подхожда ти добре,
страдание отвътре ... разрушен си зле,
страдание отвътре ... сковаваш си ковчег,
страдание отвътре ... стаданието отвътре.

Домът не е дом, на ад се той обръща,
в карцер тъмен се превръща.
Предимство други получават,
не го изпускат те, докато страдаш в своя ад.
Достигаш, Вкопчваш се в нещо, което трябва да чустваш.
Приближаваш се, нереален е натискът, отгоре си що чустваш.

Достигаш нещо, което трябва да чустваш,
а се вкопчваш в това, що за истина приемаш.
Какво, по дяволите?
Какво мислиш, че ще намериш?
Лицемер!
Скука в скучния си ум ще настаниш.