Директория за статии - OneBG

ПОБЕДИ ОГЪНЯ С ОГЪН

Прави на другите това, което правят те на теб,
но на къде отива този свят проклет?
Унищожи Вселената, на парчета я разбий,
ядрена война, покойници ще бъдем ний!

Победи огъня с огън,
близък е края,
победи огъня с огън,
страхът побеждава.

Всички ще умрем!

Животът е фитил - къс, бързо той гори,
Армагедон е тук, както казано е отпреди.

Дробовете ни изпърва горещ вятър на смъртта,
Боговете се смеят, последен дъх си поеми сега!

Победи огъня с огън...
Победи огъня с огън...
Победи огъня с огън...
Победи огъня с огън...



ЯХНИ СВЕТКАВИЦАТА

Виновен, според съда,
но по дяволите, не е вярно,
някой друг ме командва сега.

Смърт във въздуха прохладен,
в електрическия стол поставен,
това на мен не може да се случва.

Кой накара Бог да каже:
"Живота ще отнема аз от теб!!"

Блясък пред моите очи,
време е сега, умри,
гори във мозъка,
усещам пламъка.

Сигнала чакай ти,
на смъртта ключа завърти,
началото на края е това.

Пот, измръзнал от студа,
виждам идваща смъртта,
съзнанието ми - приятелка една.

Стискам с пръсти аз страха.
Какво ли правя тук сега?

Някой да ми помогне!
О, моля те Боже, помогни ми!
Опитват се да ми отнемат всичко.
Не искам да умра.

Времето бавно тече,
минутите изглеждат като часове,
финалната завеса пада, знам.

Истина ли е това?
Хайде, нека случи се сега,
нека бъде тъй, ако е истина!

Събуден с вик силен, ужасен,
от кошмара зъл съм аз сводобен.



ЗА КОГО БИЕ КАМБАНАТА

Той битката води на хълма, рано в зори,
но студът дълбоко в душата стои.
Стрелящи пушки, през безкрая сив,
бият се за правда, но кой е прав и кой е крив?
За хълма те ще убиват. Защо? Те не знаят.
С жестоки рани честта си те пазят.
Сред пожар бушуващ детето живо остава,
но от силната болка то полудява.

За кого бие камбаната?
Марша на времето не спира за миг.
За кого бие камбаната?

Преди да умре небето да погледне,
желание страстно, последно.
Страшен рев, мощен рев разбитото небе изпълва,
Целта недостижима душата му безмилостно запълва.
Не знаят очите му таз мистерия нова,
на тишината грохотът той ясно чува.
Пропуква се зората, само волята да бъде му остава,
Очите слепи виждат, какво във бъдещето става.

За кого бие камбаната?
Марша на времето не спира за миг.
За кого бие камбаната?



ПОВЯХНАЛ ДО ЧЕРНО

Животът вехне в мен, аз виждам,
еднообразието дните ми разнищтва,
губя се в себе си от този страшен ден,
никой, нищо няма, значение за мен.
Воля за живот загубих, виждам сам,
на света не мога, нищо повече да дам,
остава ли ми друго, ти кажи,
освен да чакам края, за да ме освободи.

Нещата стари не са същите сега,
липсва нещо в моята душа,
кошмар, не може истина да е това,
не издържам този ад във моята глава.
Празнотата ме изпълва,
агонията силен вик изтръгва,
мрак се спуска над света,
себе си аз бях, но няма го сега.

Единствено аз, мога да си помогна, но късно е вече,
сега не знам, струва ли си да опитвам, човече.

Струва ми се, че никога не е имало "вчера",
посреща ме топло смъртта, "Сбогом!" просто ще кажа.



В КАПАН ПОД ЛЕДА

Как в този ад да живея аз не знам,
буден, в черупка затворен съм сам,
замръзена душа, замръзена отвътре,
разбийте леда, не издържам студът му!

Замръзвам,
да се движа не мога.
Крещя,
вика си да чуя не мога.
Умирам за живот,
плача,
в капан под леда.

Превърнат в кристал, тук почивам сега,
очи от стъкло се взират право в смъртта,
от кошмарно дълбок сън се будя,
знае ли някой, дали този някой ме чува?

Вик, от моята душа,
Вяра, тайнствена,
Ад, завинаги!
Вик, от моята душа,
Вяра, тайнствена,
Ад, завинаги!

Няма изход от състояние на криоген,
Какво е това? От съдбата аз съм поразен,
уловен, обездвижен, как да се освободя?
Здраво държи ме ръката на обречеността.



БЯГСТВО

Не чуствам болка, но не е лек живота,
знам, най добрия ми приятел - туй съм аз,
на никой не му пука, но съм силен,
до края ще се боря с вас,
да избягам от фалшивата реалност,
ще преборя таз съдба,
не могат в омагьосан кръг да ме затворят,
кръг на глупостта...

Сам навън, сам, за да бъда свободен,
сам със себеси, те да видят не могат,
на думите, които казват се смея,
животът е мой, както искам ще живея!

Насили ума ми, чуствата ми ти разбий,
какво да правя, не ми казвай,
не ме интересува, защото съм на своята страна,
и пределно ясен си ми, знай!
Нахранете мозъка ми с глупавите ви стандарти,
кой каза, че греша,
разрушете модата разпространена,
с други очи погледнете на света!

Вижте, опитват се да стоварят отгоре ми чука,
за земята проклетите окови, не могат да ме удържат.

Животът е мой, както искам ще живея!


ПЪЛЗЯЩА СМЪРТ

Роби,
евреи родени да служат, на фараона.
Да внимават,
за всяка негова дума, да живеят в страх.
Да вярват,
в незнайния, пратеника на Бога.
Да чакат,
нещо да бъде направено, четири хиляди години.

Нека бъде написано,
нека бъде сторено!
Изпратен съм тук от избрания.
Нека бъде написано,
нека бъде сторено!
Да убия първородния син на фараона.
Аз съм пълзящата смърт!

Сега,
нека хората ми тръгнат, земя на Гошън.
Вървете,
аз ще бъда с вас, храст от огън.
Кръв,
тече червена по Нил в нощта.
Чума,
три дни мрак, дъжд от огън.

Умри, от ръката ми!
Пълзя по таз земя,
убивам първородните деца.
Умри, от ръката ми!
Пълзя по таз земя,
убивам първородните деца.

Аз,
владея среднощния въздух, разрушителя.
Родени,
скоро ще бъда при вас, обречени на смърт.
Аз,
пълзя по стъпките на пода, мрак във края.
Кръв,
белязани с агнешка кръв врати ще пропусна.