Директория за статии - OneBG

БАТАРЕЯ

Удря тази акция,
завръща се реакция,
Силата разкъсва всеки.
Хипнотизираща сила,
убива всичко, що се свива,
Батареята е тук во веки.

С трясък през границите
намериха ме лунатиците,
не мога да спра батареята.
Удар на агресия,
става тя и мания,
не мога да убия батареята.
Не мога семейството си да убия,
батареята се в мен намира.
Батарея!

Избива измамниците,
размазва неверниците,
никога не свършва й мощта.
Жестокост гладна търси,
със слабите се храни,
развъжда само лудостта.

Кръг на разрушение,
удря чук на унищожение,
тя твори енергията.
Развихря се беса,
паника в света,
създадохме ний батареята.



ГОСПОДАРЯТ НА КУКЛИТЕ

Край на твойте страсти, всичко се руши,
аз съм саморазрушението ти.
Вени пълни със страх, мрак разбит на прах,
водя твойто смъртно тяло.

Вкуси ме и ще разбереш,
още ти ще пожелаеш,
посветен си на това,
как убивам те сега.
Пред мен сега пълзи,
на господаря си се подчини!
Животът ти сега гори,
на господаря си се подчини!

Господарю!

Господар на куклите, аз дърпам твоите конци,
извращавам умът ти, разбивам твоите мечти.
Ослепен от мен, нищо не виждаш,
просто името ми ти извикай и аз ще те чуя!

Господарю, господарю!
просто името ми ти извикай и аз ще те чуя!
Господарю, господарю!

Няма пътя ти да избереш, няма да ме предадеш,
ясно се очертава живота от смъртта.
Само болката остава, ритуална таз мизерия,
На огледалото си разрежи закуската.

Господарю, господарю, къде е мечтата, след която вървях?
Господарю, господарю, ти само лъжи обеща!
Смях, смях, всичко, което виждам и чувам е смях!
Смях, смях, смеят се на моите сълзи!

Цената на това е ад, природен хабитат,
просто рима без причина.
Безкрайни лабиринти, номерирани дни,
Свърши времето ти за живот.

Ще ти помогна аз да хапеш,
ще ти помогна да умреш,
към тебе аз ще бягам,
сега и тебе управлявам!
Пред мен сега пълзи,
на господаря си се подчини!
Животът ти сега гори,
на господаря си се подчини!

Господарю!
Господар на куклите, аз дърпам твоите конци,
извращавам умът ти, разбивам твоите мечти.
Ослепен от мен, нищо не виждаш,
просто името ми ти извикай и аз ще те чуя!

Господарю, господарю!
просто името ми ти извикай и аз ще те чуя!
Господарю, господарю!



ДОБРЕ ДОШЛИ У ДОМА

Добре дошли където времето е спряло,
никой не напускал, всичко е замряло.
Пълна е луната, както винаги си е била,
във въздуха усещам само лудостта.
Сънувам същото всеки божи ден,
свободата - все по - далеч от мен.
Без заключени врати, прозорци преградени,
следа в мозъка ми нищо не може да остави.

Спи приятелю, ще видиш ти,
сънят реалност е за мен, уви.
Затворени държат ни в клетки мрачни,
поражда гняв това, не виждат те, глупаци!

СанИтариум, остави ме!
СанИтариум, просто ме остави!

Страхът от света навън изпитвам,
и не мога въздухът отвън да дишам.
Навяват в мозъка ми мраз,
уверяват ме, че луд съм аз.
Мислят, че съдбите ни са в техните ръце,
но насилие насилие поражда, знаят те добре.
Пази го вързан, това е за добро, нали,
подобрява се сега, не виждаш ли?

Не могат вечно тук да ни държат,
ще спечелим, проклети да са - лъжат!
Виждат те това добре, ясно е, че знаят,
но мислят, че от Адът наш ни пазят.

СанИтариум, остави ме!
СанИтариум, просто ме остави!
СанИтариум, просто ме остави!

Страх от живота,
лудите надигат се сега.
Бунт се вдига,
ще убиваме в нощта.
Огледалото ни гледа от стената.
Убий, приятелска е дума,
Единственият начин е това,
да видим ние пак света.



ЕВТИНИ ГЕРОИ

Тела полето виждам скриват, гладни свършват тез герои,
никой на война не си играе, не се преструва, коли.
Бягам сляп през бойните поля, възпитан веки да убия.
Жертва съм на план безумен,
слуга, докато се затрия.

Момче - войник, направено от глина,
той изсмукан е отвътре.
Млад е, знам, единствен син,
но служи ни добре.
Възпитан да убива, да не се тревожи,
командите да изпълнява.
Свърши тук, срещтни смъртта,
твой е, да го сполети забрава!

Обратно на фронта!
Ти ще правиш, каквото ти кажа, когато ти кажа!
Обратно на фронта!
Ти ще умреш, когато ти кажа, че трябва да умреш!
Обратно на фронта!
Страхливец,
слуга,
слепец!

Лаят на оръдията страшни, към него съм привикнал,
звука на часовника тиктакащ, някак с него свиквам.
Повече хора, повече нашивки, слава само дават, май.
Тела полето скриват, виждам,
клането няма край.

Защо? Умирам ли?
Убий! Не се страхувай!
Лъжа! Живот без лъжа!
Ад! Адът е това!
Защо? Умирам ли?
Убий! Не се страхувай!
Лъжа! Живот без лъжа!
Ад! Адът е това!
Роден, за да умра!

Животът ми планиран преди да се родя, какво остана тук за мен,
няма как да се погледна сам, разиграван всеки ден.
Поглеждам аз назад и знам, нищо аз не сътворих.
Остава да умра с приятел див,
сам пистолета стискам сив.

Обратно на фронта!